Колко опасни са семенните фитопатогени и кои са най-често срещаните сред тях? Защо здравният статус на семената е важен и как лабораторният анализ може да помогне в превенцията на някои от икономически най-значимите болести на полето? Отговорите на тези въпроси потърсихме от проф. д.с.н. Йорданка Станчева:
– Защо е важно да се изследва здравният статус на семената преди сеитба?
„Темата за фитопатологичната експертиза и необходимостта от здравен анализ на семената е много обширна. Във времето е претърпяла голямо развитие и въпреки че между учените има значителни противоречия, се счита, че между 30% и 60% от всички болести по растенията са семенно преносими, т.е. патогенните микроорганизми са локализирани в семето.“
– Каква е причината за този висок процент?
„Причината е, че семената са много стабилен източник за преживяване и разпространение на фитопатогенните микроорганизми, тъй като те се явяват много богат субстрат за тяхното преживяване. Освен това, семената се явяват с намалена жизненост, поддържат само т.нар. базов метаболизъм, което им позволява единствено да останат живи, но не и да формират определен имунологичен отговор или защитна реакция по отношение на тази микробна инвазия.
Друга причина за значението на семената като фактор за разпространение на болести по растенията е, че те са обект на грижи от страна на човека (определен начин на съхранение, на транспортиране и т.н.), което съдейства и за съхранение на локализираните върху тях фитопатогени.
И една от най-важните причини – семената са обект на търговския обмен. Като търгуваме с тях, ги пренасяме на големи разстояния, в резултат на което можем да пренесем и създадем нови огнища на микробна инфекция.
Поради това се счита, че фитопатологичният анализ трябва да се разглежда като част от общата оценка на семенния контрол – с не по-малко значение от определянето на чистотата на пробата, кълняемата енергия, кълняемостта и всички останали стопански показатели.“
– Какви негативни последствия могат да се избегнат за растенията занапред, в случай, че семената се изследват лабораторно преди сеитба?
„Пренасяните чрез семената болести се отразяват върху развитието на посевите. Могат да предизвикат загуба на кълняемост, в зависимост от вида и начина на пренасяне. А това означава и прореждане на посевите. Могат да предизвикат кореново базично гниене, особено при младите растения, когато е най-чувствителната фаза от развитието. В последствие могат да се разраснат и да се развият като листни патогени, които заразяват и вегетативната част на растението. Всичко това е свързано със загуба на продуктивност и загуба на добив в качествено и количествено отношение.“
– Има ли икономически значими болести, които не могат да се овладеят при вегетацията на културите, ако не се излекуват докато са в семената?
“В списъка на семенно преносимите болести се включват около 1500 фитопатогени, с много голямо разнообразие. Така че при всеки от тези фитопатогени ситуацията е коренно различна. Семенно преносимата инфекция може да бъде първичният начин за появата на инфекция на полето, който да се последва от почвена инфекция, пренасяне с растителните остатъци, водата, вятъра, чрез насекоми – вектори и т.н.
Независимо от това многообразие, вашият въпрос поставя съществен акцент към една специфична група семенно преносими фитопатогени – причинителите на болести от типа Главни (Праховити главни, Мазни главни, Твърди главни, Стъблени главни). Те се пренасят изключително чрез семената и овладяването на тези болести може да се извърши само на този етап – чрез анализ на семената и третирането им. Това е единственият начин за борба.“
– Кои са най-често срещаните семеннопреносими патогени сред тези 1500?
„Има много видове, при които семенната инфекция е първична – чрез семената инфекцията се внася на полето, но по-нататък тя се натрупва и разпространява и по други начини. Тук се включват много важни фитопатогени – родовете:
• Фузариум;
• Хелминтоспориум;
• Вертицилиум;
• Дрешлера.
Това са специфични патогени най-вече при зърнено-житните култури, а сега предстои есенната сеитбена кампания, при която подготовката за семената е много важен елемент.
При останалите полски култури също имаме големи групи фитопатогени. Например при бобовите видове се включват:
• Антракнозите;
• Септориози, като типични семеннопреносими фитопатогени, с голямо значение за по-нататъшното развитие на културите.”
– Каква информация, освен за вида фитопатоген, дава лабораторният анализ на семената?
„С този анализ се отговаря на много въпроси:
• Кой патоген присъства върху семената и как присъства – дали е само повърхностно заразяване (контаминация) или е инфекция – патогенът се намира дълбоко в семенните структури?
• Какъв е процентът на заразените семена?
• Каква е степента на нападение?
• Какви са възможностите за бъдеща инфекция?
• Как се пренася болестта от семето към младите растения?
• Какви са възможностите за натрупване и развитие на инфекцията в почвата и инфектиране на следващите култури в ротацията?
Дават се много отговори и информация за показатели с важно стопанско значение. Семенната фитопатологична експертиза трябва да се разглежда като абсолютно задължителна и моите наблюдения показват, че все повече фермери оценяват нейното значение.“
– Какви са впечатления Ви от работата на Лабораторен изпитвателен комплекс „A-лаб“?
„ЛИК „A-лаб“ е една бурно развиваща се лаборатория – още повече на фона на ограничения брой лаборатории, които извършват семенен анализ у нас. Много добре оборудвана, с отлично подготвен персонал, който може да подготви необходимата експертиза на всяко ниво – качествено, количествено. В същото време специалистите на ЛИК „A-лаб“ са в състояние да дадат и консултация относно мерките, които земеделците е възможно да предприемат.“
Интервю на СОФИЯ БЕЛЧЕВА, журналист на свободна практика
