Александра Живкова (създател на Лабораторен комплекс А-ЛАБ):
СИЛЕН СТАРТ НА СЕМЕТО / ЗАЩО ПРЕЦИЗНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ЗАПОЧВА ОЩЕ ПРЕДИ СЕИТБА?
Автор: София Белчева
Успешната реколта започва от семето. В това интервю с агроном Александра Живкова – създател на лабораторния комплекс А-лаб говорим за решаващата роля на семената за бъдещия добив. Даваме отговор на много важни въпроси, свързани със здравния статус на семената; какво означават понятията жизнеспособност и жизненост; как да изберем правилния обеззаразител и как лабораторните анализи помагат да вземем точни, навременни решения за силен старт на посева и добър добив.
Александра, има една много популярна поговорка, че каквото посееш – това ще пожънеш. Така ли е и на полето?
Да, така е. Защото всичко започва от най-основното звено – семената. Вече не е достатъчно просто да се сее. В последните години земеделието преминава в съвсем различна плоскост – много мислене и прецизиране на всички действия. Все повече земеделци си дават сметка, че високият добив не е въпрос на късмет, а на ясни, обмислени действия, взети въз основа на точна информация и анализ.
„Каквото посееш – това ще пожънеш“ не е просто поговорка, а реалност в земеделската практика. Изследванията, които правим в лабораторен комплекс А-лаб показват, че много от семената, които постъпват за анализ, не са с добро качество. Ниската кълняемост, слабата жизненост или наличие на патогени означават компрометиране на добива още преди поникването.
Относно здравето на семената – кой е правилният подход за обеззаразяване?
Много стопани използват обеззаразители, защото така са свикнали. Но задават ли си въпроса: Срещу какво обеззаразяваме семето, когато не знаем с какво е заразено?
Когато говорим за здравния статус на семената, е важно да се вникне в същността на тези процеси, за да се опитаме да ги управляваме. По отношение на семеннопреносимите патогени – когато семето е заразено, от значение е кога се е заразило с фузариум, например, защото заразата може да достигне дори до ембриото.
Фитопатологичните анализи, които извършваме в А-лаб, показват различна степен на инфектираност – от 1% до над 30% фузариум на 1 кг семена. При висока степен на зараза дори добрите обеззаразители могат да бъдат неефективни. Още нещо, при сеитба на силно заразени семена, дори инфекцията да не се прояви поради липса на условия (влага, температура), тези семена притежават значително по-ниска жизненост, което автоматично влияе върху последващото им развитие. Затова индивидуалният подход и точният анализ са ключови.
Основното средство за контрол на патогените като фузариум и главни, е правилният обеззаразител.
Подходяща ли е замяната на обеззаразителите с микробиални продукти при сеитба?
Има земеделци, които правят анализи. И когато се установи, че не присъства сериозна инфекция в семената, те не използват обеззаразители – предпочитат да използват микробиални продукти. Това според мен е прекрасно решение, но аз съветвам винаги да се внимава. Когато засееш семето, първият 1 месец е критичен момент, в който то може да се зарази с тежки патогени, защото не знаем какво се случва в почвата и какви патогени присъстват в нея. От друга страна обаче, когато си подготвим добре семената, и когато те са здрави и силни – шансът за инвазия на патогени, е много по-малък.
Какви са рисковете за почвата при засяване на заразени семена?
Семенопреносимите патогени не остават само в културата – те замърсяват и почвата, особено ако семената са третирани слабо или изобщо не са третирани. Така патогени, които не са типични за дадено поле, се установяват в него за дълъг период. Изчистването на такава инфекция от почвата отнема много време и ресурс.
Добрата новина е, че все повече земеделци започват да обръщат внимание на здравния статус на семената, в сравнение с преди около 4 години, когато започнахме да предлагаме тази услуга.
Кои са параметрите, които определят качеството на семената?
Параметрите, които определят качеството на семената са жизнеспособност (кълняемост), жизненост и здравно състояние, които са взаимносвързани. Много фермери се доверяват на лабораторната кълняемост като показател за качество. Но това е само част от целия пъзел. В лабораторията обаче условията са оптимални. На полето – те са стресови – суша, температурни колебания, натиск от патогени.
Опитът ни в А-лаб показва, че при голям инфекциозен фон – жизнеността е занижена, но не винаги това оказва влияние върху кълняемостта.
Затова в лабораторията правим тестове за жизненост (vigor tests), които измерват способността на семето да запази висок процент кълняемост при въздействие на неблагоприятни условия. Тестовете показват броя на нормално покълналите семена при неблагоприятни условия и са важен показател за определяне на тяхното качество.
Изследват ли земеделците жизнеността на семената преди сеитба?
Тестовете за жизненост все още не са много познати за българските фермери, но са много важни. Тук трябва да поясним разликата между жизнеспособност и жизненост на семената. Жизнеспособността показва % кълняемост на семената и колко жизнеспособни са те. Жизнеността на семената е свързана с поведението им – как ще се държат, как ще покълнат, как ще се развият в по-неблагоприятни условия (като лимитирана влага, например).
Тъй като говорим за науката в услуга на добива – с какви други иновативни тестове можете да сте полезни на земеделците?
Освен стандартните посевни качества, в А-лаб прилагаме редица допълнителни анализи.
Тетразолиев тест – бърз тест за жизненост, базиран на респирацията на зародиша. От една страна ни показва колко са жизнени семената – дали са по-слаби или по-силни. В същото време се прави в рамките на едва 48 часа – за сравнение стандартният тест за кълняемост на пшеницата излиза на осмия ден.
Тестът за електролитно изтичане оценява стабилността на клетъчните мембрани в семето. Природата е създала семето така, че то има абсолютно всичко необходимо, за да формира младото растение. Когато обаче клетъчните мембрани не са стабилни, вместо семето да запази хранителните субстанции, важни за развитие на младото растение, има голяма вероятност те да изтекат в почвата.
Aging тестът симулира стареене на семената при екстремни условия (100% влага и 45 °C), за да оценим дълготрайния им потенциал. Идеята не е, че ще имаме такива условия на полето. Целта е да видим какъв е потенциалът на самото семе. Веднага след извеждането на семената от екстремните условия те се подлагат на тест за кълняемост, за да се проследи, колко семена ще имат потенциала да поникнат. Семената с добра жизненост запазват нормална кълняемост, докато тези с ниска жизненост – не преодоляват стреса и имат ниска кълняемост.
Искам да подчертая, че тези анализи не са лукс, а необходимост за всеки, който иска да произвежда качествено и устойчиво.
Защо е важно да знаем в какви почви засяваме семената?
Средата, в която се засява семето, често е подценяван фактор. А в същото време почвата е много важна и ни дава насоки как бихме могли да влияем върху бързия старт на растението. Резултати от наши опити в контролирани условия показват, че при едни и същи семена, покълването в алкална и кисела почва, има разлика от 4-5 дни. По-бързо покълват семената в алкални почви. Причината е наличието на калций, който дава „сигнал“ на семето да се събуди. Докато в кисели почви, калцият обикновено е дефицитен, и в този случай процесът се забавя.
Нещо, на което искам да акцентирам е, че с подходяща стимулация, подбрана според типа почви, можем да постигнем желания резултат за бърз старт и растеж на посева. Това е много важен момент особено през последните години, когато есенните сеитби протичат при много сухи условия и в по-късни срокове.
Ние правим също и лабораторни симулации – земеделци ни изпращат почви от полетата си и в тях засяваме техните семена, третирани с различни стимулатори и хранителни субстанции. Целта е да се достигне максималният им потенциал.
Тъй като вече няколко пъти споменахме за стимулаторите – те ли са помощта, от която семето има нужда?
След обеззаразяването, много фермери пропускат важна стъпка – стимулацията на семената. Правилно подбраните стимулатори могат да ускорят поникването, да подобрят усвояването на хранителни вещества и да повишат устойчивостта на растенията.
Стимулацията трябва да бъде прецизна и съобразена с конкретните условия и резултатите от лабораторните тестове.
Когато говорим за семена, поникване и инициален старт на растението, най-важно е да се стимулира развитието на кореновата система. Колкото по-бързо се формира здрава и силна коренова система, толкова по-бързо ще се развият вторичните корени и ще започне братенето.
Как можем да калкулираме правилно сеитбената норма, за да имаме добре гарниран посев?
Години наред сеитбата се е извършвала с универсална норма, например за пшеница – 25 кг/дка, независимо от сорта, кълняемостта, масата на семената и условията. Но този подход се променя, особено при променящите се условия в климатично отношение. Сеитбената норма може да определи чрез теста Посевни качества на базата на:
- Кълняемост на семената;
- Маса на 1000 семена;
- Чистота на пробата.
Когато има тази информация, земеделецът може да вземе правилно решение за оптимална гъстота на посева и максимална ефективност.
Да кажем няколко думи за финал на нашия разговор.
Земеделието от ново поколение изисква анализ, разбиране и планиране. Защо правим дадено действие? Какво ще ни донесе? И как да го направим най-добре? Да, има фермери, които при сухи условия постигат отлични резултати – и такива, които изостават. Разликата е в подхода и вниманието към детайла. Все по-рисково е да се действа „на сляпо“. Разбира се – не говорим за панацея – няма 100% гаранция в земеделието, но има правилна посока. И тя започва от правилния избор и грижата за семето.
Качествени семена, правилен обеззаразител, точна стимулация – това е формулата за силен старт на растенията и е предпоставка за добър добив.
За финал ще цитирам наш клиент, който наскоро сподели: „Правилното третиране на семена е една от най-разумните инвестиции и със сигурност не са пари, хвърлени на вятъра!“
Свържете се с нас, за да направим следващата ви сеитба информирано и успешно решение: гр. София, ул. Обелско шосе 18, тел.: 0894 789 517, е-mail: contact@a-lab.bg
