КОГАТО ЗЪРНОТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЕМЕ
Има зърно, което приключва своя път в склада.
Има и зърно, което остава.
Остава за следващата сеитба.
За следващия посев.
За добива, който още не се вижда.
И точно тук зърното престава да бъде просто реколта.
То става семе.
Семената носят продуктивност. Носят жизненост. Носят силата да създадат равномерен и силен посев.
Но често носят и здравната история на полето, където са били създадени.
При значителна част от важните гъбни болести по пшеницата и ечемика семето е част от пътя на патогена. Причинителят може да се пренесе със семето по време на сеитба и да попадне в непосредствена близост до кълна и първичния корен.
Това не означава, че всяко заразено семе непременно ще даде болен посев.
Развитието на инфекцията зависи от влагата, температурата, почвата, натиска от други патогени и жизнеността на самото семе.
Но заразеното семе не стартира от същата позиция.
То носи инфекциозен товар, който може да отнеме част от жизнеността му и от способността му да поникне бързо, равномерно и с достатъчна сила.
Болести, които не оставят втори шанс
При твърдата главня по пшеницата (Tilletia caries и Tilletia laevis), праховитата главня по пшеницата (Ustilago tritici), праховитата и покритата главня по ечемика (Ustilago nuda и Ustilago hordei) инфекцията остава скрита, докато класът вече не може да даде нормално зърно.
Към тази група принадлежи и ленточната болест по ечемика (Pyrenophora graminea) — системна семеннопреносима инфекция, която се проявява по-късно с характерни ивици по листата и нарушено озърняване.
Вджуджаващата главня по пшеницата (Tilletia controversa) също не бива да се пропуска. При нея обаче почвеният инокулум е особено важен — не е само семенен риск.
Когато симптомът вече е видим, вегетацията не може да върне засегнатото растение към нормално озърняване.
При тези болести решаващ е контролът при подготовка на семената за сеитба.
Фузариумът: една заплаха, различни моменти
Фузариумът не е една единствена болест.
Някои от същите или близки видове фузариум (Fusarium spp.) могат да участват и в ранно кореново и базично гниене, както и във фузариум по класа.
Разликата е в пътя на заразяване и във фазата на растението.
В началото патогените могат да достигнат до младото растение чрез семето, почвата и растителните остатъци. Тогава засягат корена и основата на стъблото — и растението губи сила още в началото.
При семеннопреносимия риск от фузарийно кореново гниене възможността за пряко ограничаване е преди сеитба. Вегетационното третиране не може да възстанови вече увредените тъкани и органи на растенията.
По-късно, по време на цъфтеж, гъби от род фузариум могат да достигнат до класа и да заразят новоформиращите се зърна. Тогава говорим за фузариоза по класа — риск за озърняването, качеството на зърното и при определени видове за микотоксини.
Това не са две несвързани истории.
Това са различни моменти от една и съща заплаха.
Болести с два момента за ограничаване
Петносването на плевите по пшеницата (Parastagonospora nodorum), мрежестите петна по ечемика (Pyrenophora teres) и жълтите листни петна по пшеницата или пиренофорозата (Pyrenophora tritici-repentis), могат да преминат със семето.
Но семето не е единственият им източник.
Патогените могат да се запазват и в растителните остатъци, самосевките и почвата. Затова тук предсеитбеното управление намалява риска, който внасяме със семето, а вегетационната защита има друга задача — да ограничи новите инфекции по листата и плевите.
Към ранните семенно свързани рискове спадат и микродохиевите инфекции (Microdochium nivale и Microdochium majus) и обикновеното кореново гниене (Bipolaris sorokiniana).
Болестите са различни.
Пътищата им са различни.
Но общото е едно:
част от риска от предишната реколта може да премине в следващата със семето.
Затова след жътвата не трябва да питаме само:
„Какво пожънахме?“
Трябва да попитаме:
„Какво сме готови да посеем?“
Зърното за продажба приключва своята история в склада.
Но зърното за семе започва нова история, която се пише в почвата.
