За бактериалните болести при есенниците в България рядко се говори с нужната конкретика. Не защото са без значение, а защото лесно остават неразпознати.
Ивици по листата. Потъмняване по класа. Обезцветено зърно.
Най-лесното обяснение е наличието на гъбна болест.
Но не винаги.
Понякога причинителят е бактерия. Тогава пътят на заразяване, развитието през вегетацията и възможностите за ограничаване са различни.
Една от важните бактериози е Pseudomonas syringae pv. atrofaciens — причинителят на базалната бактериоза по пшеницата и ечемика.
Най-характерната проява на болестта е базално гниене на плевите. По незрелия клас се появяват воднисти, тъмнозелени до кафяви петна, обикновено в основата на плевите. По-късно те потъмняват, а зърната могат да останат спаружени и по-тъмни около зародиша. Освен това, при заразено семе могат да се наблюдават и ранни повреди по корена, колеоптила и основата на младото стъбло.
При Pseudomonas syringae pv. atrofaciens важна е и безсимптомната фаза. Бактерията може да присъства по листата, плевите, семената и растения гостоприемници, без да даде видими признаци. При подходящи условия обаче, като хладно и влажно време, болестта може да се развие и растенията да придобият характерна симптоматика.
Друг важен причинител е Xanthomonas translucens pv. undulosa – черна бактериоза по пшеницата
Тук, семето може да внесе първичния инфекциозен товар в посева. Бактерията може да премине от семенната повърхност към колеоптила и младите листа още преди появата на първия лист. Това не означава, че всяка заразена партида непременно ще доведе до заболяване в полето. Необходими са подходящи условия.
При свободна вода по листата бактериите навлизат през устицата и се размножават в тъканите. Появяват се воднисти, полупрозрачни надлъжни ивици, ограничени от нерватурата. По-късно те пожълтяват, покафеняват и некротират.
Когато инфекцията достигне класа, по плевите, оста и дръжката му могат да се появят тъмни, пурпурно-черни надлъжни ивици и петна — характерната картина, позната като черни плеви.
Но черните плеви сами по себе си не са диагноза.
Те са симптом, който трябва да бъде разчетен правилно. Подобна картина може да има различен произход — инфекциозен или неинфекциозен. При силно нападение може да се влоши качеството на зърното, а заразените плеви и зърна да пренесат риска към следващата семенна партида.
Точно затова бактериозите са важни. Не защото винаги спомагат за най-драматичните картини в полето, а защото могат да започнат със семето, да останат незабелязани в ранните фази и да станат видими едва когато вече засягат листата, класа или качеството на зърното.
Стандартната фунгицидна програма не трябва автоматичен отговор, когато причинителят е бактерия. Първата стъпка е да установим какво стои зад симптома, след което да се потърси правилното решение.
Семето носи повече от бъдещия посев.
То носи и следите от полето, в което е отгледано.
Затова здравето му не е подробност след жътвата.
То е първата защита преди сеитбата.
А когато семето срещне почвата, започва следващата битка — тази около корена и основата на стъблото.
