Когато семето срещне почвата
Когато семето срещне почвата, започва един от най-уязвимите периоди в живота на растението. Кълнът, първичният корен и основата на младото стъбло попадат в среда, която носи историята на предишните сезони – предшественика, растителните остатъци, самосевките и натрупания инфекциозен фон.
Но рискът не идва само от почвата. Семето също допринася със своя дял.
Кореновото и базичното гниене при житните култури не е една болест, а комплекс от причинители, чието значение се променя според полето, сеитбооборота, сезона и условията след сеитбата.
Част от патогените могат да се пренасят със семената. Сред тях са видове от родовете Fusarium и Microdochium, както и Bipolaris sorokiniana – причинителят на обикновеното кореново гниене.
Други патогени се запазват предимно в почвата, корените и заразените растителни остатъци. Такива са Gaeumannomyces tritici, Rhizoctonia solani, представители на родовете Pythium и Globisporangium, както и причинители на болести по основата на стъблото като Ceratobasidium cereale, Oculimacula yallundae и Oculimacula acuformis.
Не всички тези патогени имат семенна фаза. Но много от тях засягат една и съща уязвима зона – кълна, корена и основата на младото растение. Затова сходният симптом невинаги означава една и съща болест, а различният причинител изисква различен подход.
Когато инфекцията започва със семето
Когато патогенът се намира по повърхността или във вътрешните тъкани на семето, той попада в непосредствена близост до младото растение още при покълването. Това не означава, че всяко заразено семе непременно ще даде болно растение. Развитието на инфекцията зависи от температурата, почвената влага, жизнеността на семената, скоростта на поникване и инфекциозния фон в полето.
Но заразеното семе не започва от същата позиция. То може да срещне патогена още преди да е изградило достатъчно силна коренова система.
При видовете Microdochium рискът обикновено се увеличава при хладни и влажни условия, когато поникването се забавя. При част от фузарийните гниения повредите могат да се изострят при по-високи температури и воден стрес. Bipolaris sorokiniana може да засегне колеоптила, корените и основата на младото стъбло, в резултат на което растенията се развиват по-бавно, кореновата система остава по-слаба, а братенето може да бъде ограничено.
Не винаги тази картина се разпознава веднага като болест. Понякога посевът просто пониква неравномерно, растенията на места изостават, корените са по-слабо развити, а братята са по-малко. При суша, студ или хранителен стрес разликата започва да личи още по-силно.
Така ранната инфекция престава да бъде проблем само на отделното растение. Тя може да намали равномерността, устойчивостта и добивния потенциал на целия посев.
Когато семенният риск остава в полето
При част от патогените инфекцията не приключва с повредата върху младото растение. Ако причинителят колонизира корените или основата на стъблото, заразените тъкани могат да останат в полето след жътвата и да участват в инфекциозния процес през следващи сезони. Така семенният риск може да се превърне в част от почвения риск.
Това не означава, че семето е единственият фактор за натрупване на инфекция. Предшественикът, скъсеният сеитбооборот, самосевките, житните плевели, управлението на растителните остатъци и климатичните условия често имат също толкова голямо, а понякога и по-голямо значение.
Но семето остава частта, която земеделецът сам избира и внася в полето.
Здравото семе не може да потисне инфекциозния фон трупан с години на полето. Но може да не добави допълнителен товар към него.
Това е контролируемата част от риска.
Лабораторният анализ на семенната партида помага да отговорим на първия важен въпрос – Какво носи семето?
Историята на полето, предшественикът, сеитбооборотът и управлението на растителните остатъци трябва да отговорят на втория – Какво го очаква в почвата?
Правилно подбраното третиране на семената може да ограничи част от ранния риск около кълна и първичния корен. Но не може да „обеззарази“ почвата, да премахне патогените от растителните остатъци или да възстанови вече увредена коренова система.
Затова решенията трябва да започнат преди семето да попадне в почвата, а не след като посевът покаже, че нещо не е наред.
Почвата помни предшественика, растителните остатъци и сезоните, в които патогените са намирали благоприятни условия за развитие. Семето не може да изтрие тази памет.
Но от нашия избор зависи дали ще добавим към нея още един риск.
Защото силният посев не започва с предположението, че семето е здраво. Започва със знанието какво поставяме в почвата.
Александра Живкова
