КОНТРОЛ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ФУЗАРИОЗА
Фузариозата е широко разпространено заболяване, което се причинява от различни гъбни патогени от род Fusarium. Те са трудни за контролиране поради способността им да оцеляват в почвата за дълъг период от време, с- или без растение гостоприемник, както и поради сапрофитния си статус. Патогенът в различни периоди от развитието на растението е в състояние да зарази корени, листа и семена. Инфекцията на кореновата система причинява коренова гниене, при което растенията, лишени от хранителни вещества загиват.
Fusarium засяга зърнени, зеленчукови и маслодайни култури, дървета, храсти, декоративни и стайни растения. Развитието на болестта е пряко свързано с климатичните условия, в частност продължителни дъждове и високи температури по време на цъфтеж. При благоприятни условия за развитие на патогена загубите от добива могат да достигнат до 80%.
При пшеницата, в резултат на фузариозата, засегнатите зърна са малки, сбръчкани, с ниска маса и качество, а освен това са замърсени с фузариумни микотоксини, вредни за хората и животните. Поради ефекта върху добива при житните култури и високата токсичност на Fusarium, от първостепенна важност е интегрирането на практики за растителна защита /превенция, сеитбообръщение, устойчиви сортове, културни практики, биологичен и химичен контрол/ и прилагане на фунгициди в правилния момент от развитието на патогена.
Откриването на симптомите на заболяването в ранен стадий е най-ефективната практика за предотвратяване на разпространението на Fusarium. Например, преждевременното побеляване на класовете се проявява 3 седмици след заразяване. Използването на здрави, тествани лабораторно семена или растения, придружени от документ за отсъствие на Fusarium е важно условие за ограничаване и контрол на болестта.
Необходимо е да се избягва преполиване, дълбоко засяване, прекомерно торене с азот или фосфор и нараняване на растенията при засаждане. В резултат на спецификата на разпространение и жизнения цикъл на патогена, контролът му е труден и комплексен процес. Превенцията срещу Fusarium включва почвен анализ за наличие и плътност на нематоди, за които е установено, че нараняват повърхността на кореновата система, като по този начин създават условия за проникване на патогена в тъканите на корена. Предсеитбеното третиране на семена с фунгициди или микробиални продукти е задължителна мярка за намаляване риска от фузариоза.