Подготовка на семената преди сеитба: как да изберем правилния подход
През последните седмици говорихме за здравното състояние на семената, за кълняемостта, жизнеността и за патогените, които могат да бъдат пренесени с посевния материал. Но когато вече познаваме семето, идва най-важният практически въпрос: как да го подготвим за сеитба? Какъв обеззаразител да изберем, нужен ли е биостимулатор, има ли място за микробиален продукт и кога е по-разумно да използваме друга партида?
Подготовката не трябва да започва от продукта. Тя трябва да започва от семето.
Струва ли си партидата да бъде третирана?
Обеззаразителят може да контролира определени патогени, а биостимулаторът – да подпомогне физиологичните процеси. Но нито един продукт не може да превърне семе с ниска жизненост и увреден зародиш във висококачествен посевен материал. Затова преди избора на технология трябва да знаем какъв е физиологичният потенциал на семената и какъв е техният здравен статус.
Две партиди могат да имат сходна кълняемост, но различна жизненост и съответно различно поведение при неблагоприятни условия.
Можем да подпомогнем потенциал, който съществува, но не можем да създадем потенциал, който семето вече е загубило.
Къде се намира патогенът?
Не всички семеннопреносими патогени се намират на едно и също място. Някои остават по повърхността, други проникват в тъканите, а трети достигат до зародиша. Тази разлика е важна, защото влияе пряко върху избора на третиране.
Болест / патоген |
Култура |
Локализация в семето? |
| Твърда главня – Tilletia caries, T. laevis | Пшеница | Основно по повърхността |
| Праховита главня – Ustilago tritici | Пшеница | Вътре в семето, включително в зародиша |
| Праховита главня – Ustilago nuda | Ечемик | Вътре в семето, включително в зародиша |
| Покрита главня – Ustilago hordei | Ечемик | По повърхността и под плевите |
| Ленточна болест – Pyrenophora graminea | Ечемик | В плевите, перикарпа и семенната обвивка, но не в зародиша |
| Мрежести петна – Pyrenophora teres | Ечемик | Като мицел в заразеното семе |
| Fusarium spp. | Пшеница и ечемик | По повърхността и във вътрешните тъкани |
| Microdochium nivale / M. majus | Пшеница и ечемик | Повърхностна и вътрешна инфекция |
| Bipolaris sorokiniana | Пшеница и ечемик | Основно в обвивките, но може да достигне и до зародиша |
| Parastagonospora nodorum | Основно пшеница | В заразеното семе като мицел |
| Рамулария – Ramularia collo-cygni | Ечемик | В различни части на семето, включително в зародиша |
| Листен пригор – Rhynchosporium commune | Ечемик | В тъканите на заразеното семе |
| Xanthomonas translucens | Пшеница и ечемик | Семеннопреносима бактерия; точната локализация върху или във вътрешността на семето не е напълно изяснена |
| Pseudomonas syringae pv. atrofaciens | Основно пшеница | Пренася се със заразени семена |
Локализацията може да варира според патогена, момента и степента на инфектиране.
Основният извод е прост: патоген върху семето и патоген в зародиша не са един и същ проблем.
Контактно или системно действие?
При повърхностна зараза, например при твърдата главня, особено важни са доброто покритие и подходящото контактно действие. При вътресеменни инфекции, каквато е праховитата главня, само повърхностната защита не е достатъчна. Необходим е продукт с подходящо системно действие и разрешена употреба срещу конкретния причинител.
При Fusarium, Microdochium и Bipolaris инфекцията може да бъде както повърхностна, така и по-дълбока. Затова резултатът „Установено е наличие на Fusarium spp.“ не трябва автоматично да води до въпроса „С какво да третирам?“. Важно е колко сериозна е инфекцията и дали вече е повлияла върху кълняемостта и жизнеността.
При силно засегната партида дори правилното третиране не може да възстанови вече загубения физиологичен потенциал.
А ако причинителят е бактерия?
Чрез семената могат да се пренасят и бактерии, например Xanthomonas translucens и Pseudomonas syringae pv. atrofaciens. Обичайните фунгицидни обеззаразители не трябва да се приемат като решение срещу бактериална инфекция, освен ако конкретният продукт няма изрично разрешена такава употреба.
При значимо бактериално заразяване понякога по-разумното решение е използването на здрав посевен материал.
Почистването също е част от технологията
Преди третирането семената трябва да бъдат добре почистени от прах, натрошени зърна и примеси. Прахът може да поеме част от работния разтвор, а нееднородната партида затруднява равномерното третиране. Калибрирането също има значение, защото позволява по-хомогенна партида и по-прецизна сеитбена норма.
Добре почистеното и калибрирано семе е първата предпоставка за качествена подготовка.
Не търсим „най-силния“ обеззаразител
По-полезният въпрос е: „Какво трябва да контролира обеззаразителят в тази партида?“ При избора трябва да се гледат активните вещества, начинът им на действие, разрешената култура, конкретният причинител, дозата и начинът на приложение.
Флудиоксонил е несистемен фунгицид с контактно действие от FRAC група 12.
Дифеноконазол, протиоконазол, тебуконазол и тритиконазол са системни азолни фунгициди от FRAC група 3.
Седаксан и флуксапироксад са SDHI фунгициди от FRAC група 7 със системна активност. Комбинирането на различни групи може да съчетае контактно и системно действие и да разшири спектъра на защита, но повече активни вещества не означава автоматично по-добро решение.
Правилният обеззаразител е този, чието действие и разрешен спектър съответстват на установения патоген. Преди употреба винаги трябва да се проверяват актуалният етикет, разрешената култура, причинителят, дозата и начинът на приложение.
Биостимулаторите – кога имат смисъл?
Биостимулаторът подпомага естествените процеси в растението – например ефективното използване на хранителните елементи, развитието на кореновата система и по-доброто справяне с абиотичен стрес.
При третиране на семена могат да се използват продукти на база аминокиселини и протеинови хидролизати, хуминови вещества, растителни и водораслови екстракти и други биологично активни компоненти. Най-голям смисъл те имат при качествено и жизнено семе, на което искаме да осигурим възможно най-добър старт.
При есенните култури това може да бъде полезно при по-трудни условия за поникване – ниски температури, недостиг на влага или други фактори, които забавят началното развитие. Ефектът обаче зависи от продукта, дозата и средата. Затова биостимулаторът трябва да има конкретна цел, а не просто да бъде още един компонент в работния разтвор.
Биостимулаторът може да подпомогне доброто семе, но не може да поправи лошото.
А микробиалните продукти?
Все по-често при подготовката на семена се използват и продукти, съдържащи полезни микроорганизми. Сред тях могат да бъдат различни щамове на бактерии като Bacillus и Pseudomonas, полезни гъби като Trichoderma и други.
След попадане върху семето и в почвата те могат да взаимодействат с младия корен и ризосферата. В зависимост от конкретния микроорганизъм това може да подпомогне достъпността и усвояването на хранителни елементи, развитието на кореновата система и устойчивостта към абиотичен стрес. Някои полезни микроорганизми могат да проявяват и антагонизъм към растителни патогени.
Тук има една практическа особеност – микроорганизмите са живи. Затова при съчетаването им с химичен обеззаразител не трябва автоматично да приемаме, че продуктите са съвместими. Някои активни вещества могат да намалят жизнеспособността на полезните микроорганизми, поради което трябва да се проверяват съвместимостта, начинът и последователността на приложение.
Повече продукти не означава по-добра технология
Фунгицид, инсектицид, биостимулатор, микробиален продукт, микроелементи – възможните компоненти са много. Но всеки от тях трябва да има ясна причина да бъде включен. Трябва да се отчита съвместимостта между продуктите, количеството работен разтвор, равномерността на покритието и влиянието върху самото семе.
„Повече“ не е технология. Технология е да знаем защо използваме всеки компонент.
Накрая всичко опира до правилното решение
Семената носят в себе си потенциала на бъдещия посев. Затова всяка стъпка преди сеитбата има значение – от избора на партидата и оценката на нейното състояние до правилното третиране и подготовката ѝ за условията на полето.
Днес разполагаме с много повече възможности – фунгициди, биостимулатори, микробиални продукти и различни технологии за третиране. Но добрият резултат не идва от това да използваме повече продукти, а от това да изберем точно онова, от което семето действително има нужда.
Защото силният посев не започва в момента, в който растенията поникнат. Той започва още със семето – с неговото качество, здраве и правилната подготовка преди да попадне в почвата.
И когато дадем на доброто семе правилния старт, поставяме най-здравата основа за всичко, което очакваме от посева след това.
